ИТАЛИАНСКАТА ЛЕВИЦА: ПЕРСПЕКТИВИ И ПРИОРИТЕТИ

Брой 1 Януари 2004г.

ЮЖНИЯТ ФЛАНГ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЛЕВИЦА


Годините след Втората световна война в Италия (така наречената Втора република) са носители на определен вътрешнополитически заряд, чийто модел се формира при ясно изразеното влияние на левицата.

Историческият контекст на Втората република се характеризира посредством въздействието на три основни фактора: нестабилност на политическата система, корупция и разпокъсаност при формирането на парламентарни мнозинства като следствие от законодателството в избирателната област, залагащо силен пропорционален елемент, нестабилна конституционна и институционална рамка.

Съвкупността от действието на тези тенденции, синдроми и явления в италианския политически живот през времето на т. нар. бурни 90 години на миналия век водят до появата на операция „Чисти ръце“ („Mani Pulite“) за прочистването на съдебната система, феномена Ди Пиетро, кампанийния ефект на „медийната империя“ на Силвио Берлускони и поемането на управлението в Италия от представителите на десницата.

Доминиращ акцент е честата смяна на правителства и обвиненията за срастване на политическата класа и висшите магистрати с мафията.

На този фон се развива и италианската левица, чийто основен представител е Партията на левите демократи (Democratici di Sinistra), наричана подобно на БСП след демократичните...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови