БОРИСОВ С ЛАМПАЗИ, НАДЕЖДА В БЯЛО, КОСТОВ КАТО САМОТЕН СТОЖЕР, Д-Р ХРИСТОВ БЕЗ ВРАТОВРЪЗКА...

Брой 3 Март 2002г.

Кажи-речи целият март измина в модистки терзания. Като се започне от фигурата на главния секретар на МВР Бойко Борисов, облечена в чисто новичка генералска униформа; премине се през злоезичнечеството на пресата: защо Катето Михайлова изглеждала досущ като селска даскалица в черно-бяла премяна на фона на почти в бяло нагиздената Надежда и се стигне до стилистичния напън на синди-лидера д-р Желязко Христов хем да хване боди-арт вълната, хем да засенчи предшественика си проф. Петков по водачески устрем сал с едно сваляне на вратовръзката.

Един само премиерът остана встрани от иглено-напръстническите упражнения в медиите.
Увлечени да търсят едни или други тайни внушения (да припомням ли как се вглеждахме в брошките на г-жа Олбрайт и чакахме от тях да изскочи новината?!) колегите за малко да отърват фучащия влак на времето в тъмните часове на денонощията.

Някъде там, помежду дефилетата „от котюр“ останаха терзанията на експремиера Костов, който се самоизживя в ролята на гуру и отказа да върви редом с последователите си по трънливите пътеки към народното признание, защото живеел с вярата, че ако не днес или утре, може би подир години... той, народът щял да го припознае. А дорде това се случело, г-н Костов щял да стои насред полето.

Сам, шибан от вятъра и бурите, но непоклатим. Не за друго, а за да знаели поколенията, че ходят...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови