ЛЕГЕНДИ В СПОМЕНА. ДЖОН ХАРТФИЙЛД СЕ ЧУДИ НА БРУНО ФУК ИЛИ РАЗКАЗ ЗА БОРИС АНГЕЛУШЕВ

Брой 10 Октомври 2002г.

За разлика от библиофила, нумизмата, събирача на антикварни рядкости и скъпи картини, собственици на старинни къщи и битови чудесии, аз не мога нито с очи, нито с ръце да се докосна до моето съкровище. А и друг не може да стори това.
Става дума за насъбраните през много дни и години впечатления, разговори, размисли, минутни или по-дълги докосвания до големите майстори на четката и длетото, до произведенията им в оригинал или репродукция, описания, критики и рецензии. Говоря за онова, което е останало в душата и паметта ми от художествените зали и галерии, където безмълвно са ме чакали прекрасни картини, сладката приказка на чаша кафе за един или друг художник.
Авторите на картините оживяват за мен, виждам ги живи пред себе си, с душата си ги гледам, говоря с тях, те говорят с мен. И понеже моят глас на преклонение беше по-слаб от силните гласове на самото изкуство, на самите художници, остана техният глас, адаптиран или същият, но остана....
Ще се опитам с техния глас да говоря. От първо лице.

...Моя е тази планина, не защото съм кукнал къща под нея, в полите й, а защото искам лоно за виденията на душата си да намеря.

Доведох аз Герда* един път на тази поляна и й казвам, че тук ще бъде къщата. А тя ме гледа учудено: каква къща, бе, Боррисе, нали си комунист, комунист къща има ли, май като се върна в България, забрави какво си ми говорил в Германия....


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови