НAЦИОНАЛНАТА КУЛТУРА - ГЛОБАЛИЗАЦИЯ - ГЛОБАЛИЗЪМ

Брой 12 Декември 2002г.

Днес съществуват две основни интерпретации на съвременния развой на българската национална култура във връзка със състоянията “възход” и “упадък” в епохата на глобални трансформации.

В едната интерпретация се подчертава, че в резултат на демокрацията и реформите националната ни култура е призвана с форсирани темпове да се придвижва към нов тип консолидация на европейските и, разбира се, на световните ценности, към такава интеграция, при която са приоритетни общите моменти на световната култура, а не специфично националните. Подобен подход разглежда националната традиция като отживялост, съдържаща местно-балкански смисъл, за разлика от културата, която понастоящем се формира в резултат на интензивното преплитане и взаимодействия на влияния, идващи най-вече “отвън”, от чуждата духовна среда. Такова “избързване”, ускоряване на промените в националната ни култура се обосновава с неотменимостта на глобализацията в днешния свят, определяна най-общо като свободно придвижване на информацията, парите и капиталите в планетарни мащаби.

Като човек на културата, и по-конкретно на литературата и театъра, аз също съм склонен да възприемам глобализационните характеристики на съвременния вят като неотменими. Заедно с това смятам, че се появяват опастности от изкористяване на смисъла, на същността на глобализацията...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови