ГЕОРГИ ПАВЛОВ - ПАВЛЕТО ИЛИ ЧУДОТО В БЪЛГАРСКОТО ИЗКУСТВО

Брой 9 Септември 2003г.

Възможно е заглавието да се повтаря с някое, възможно е да напомня друго. Може да ни навява други времена, може даже да дъхти на нещо, което е витаело в обиталищата на една по-отдавнашна раса хора сред артистичния свят. За ония от следдебеляновското време. Само, че на нашия поет ще му е твърде трудно като автора на “Разблудната царкиня”, в момент на екзалтация да скочи от прозореца на улицата. Не защото не е в ранна младост и не притежава леснината на екзалтацията, не е и за това, защото от петдесет години живее на покрива на една седеметажна сграда в центъра на столицата и в залисия си приказва с гълъби и котки, а и с къделените облаци, не е и за това, че на трите му статива сред огромното резедаво ателие чакат довършване четири картини (за едната няма статив), не е и ... много “не е” няма да изчерпят причините, поради които той ще си остане завинаги тук. Той просто се страхува да слезе със стария ръждясал асансьор на шумната улица поради една вече твърде осъзната скромност, на която пречи преголямата известност и людското любопитство, телевизията, мълвата, предположенията, завистливата клюка, благородната лъжа и, все пак, неизвестното в известното за него. Шегаджия сред шегаджии, зъл добряк сред умни и талантлива хора, лекомислен и търпелив сред пасмина от маниаци и лаици, отстъпчив и безсилен пред страданието и слабостта на хората, той се сили да...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови