БЗНС И БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИЧЕСКА ТРАДИЦИЯ

Брой 4 Април 2004г.
На пръв поглед темата за земеделските съюзи и селските идеологии е изживяла времето си. На повечето от хората, дори когато нямат специално отрицателно или пренебрежително отношение към тази тема, въпросът изглежда поставен в минало време. Аграрното производство е заменено от индустриално, а казват, че вече живеем в постиндустриален свят, когато компютрите и биотехнологиите са много по-важни от ралото и плуга. В технологичен план това несъмнено е така. Ако разглеждаме промените в структурата на производството като индикатори на икономически прогрес, то земеделието действително е отминал етап и неговото продължаващо механизиране тепърва ще стеснява броя на хората, които го практикуват. В страните с най-модерно земеделие днес този брой не надвишава няколко процента от населението. И България май е истински анахронизъм с една трета от населението, което е заето в аграрния сектор.

Нещата не бива да се оценяват само в технологичен план. Аграрният проблем има различни аспекти и икономическата ефективност не е единственият между тях. Както доказва европейската практика, не е и най-важният. Социалните и политическите измерения упражняват не по-слабо влияние върху развитието на проблема. Както е известно, Общата селскостопанска политика на Европейския съюз изрично фаворизира сектор, обявяван за второстепенен от теоретиците на икономическата...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови