ЧОВЕКЪТ Е МУЗЕЙ ... ИЛИ РАЗКАЗ ЗА САЛВАДОР ДАЛИ

Брой 4 Април 2004г.
Дяволска работа е това да приказваш с художник. Не знаеш какъв кюляф ще ти извърти, когато най не очакваш, нищо че целта ти е благородна, любов към картината, все едно, гласът ти се губи и се изгубва. Но по-добре слушай... Остава гласът на художника (даже и безмълвен да е той, толкова си чел от него, за него), остават лицето му, очите му, четката, която се движи в слънчева мазка по зеблото, остава в ушите ти: “Е, както сега мога да рисувам, да имам поне още двеста години” (копнеят някои), остава благородната радост от докосването до демиурга и магьосника, който те прави подвластен и само с една картина.

Есеистка, поетеса, журналистка. Завършила е българска филология и история в СУ “Св. Климент Охридски”. Работила е в различни централни издания. Издала е 4 художествени книги, между които стихосбирката “Странни знаци” и есеистично-документалната “Поздравете всички от мен” (книга за Ламар), спечелила конкурса “Сто книги” на Министерството на културата (1996 г.) и наградата на СБП за най-добра книга за 1997 г. (изд. “Анубис”, 1997 г.) Авторка на стотици есета, пътеписи, статии. Член на СБП и СБЖ.

Всеки човек е един жив и подвижен музей. Кой ще отрече, че паметта не върши музейната си работа още от люлката, та до гроба. Тя е, която обогатява или оскъднява този музей. Услужлива или не, умна или не, тя върши работата си чрез своето сито, като прецизно пресява всеки миг,...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови