АПРИЛ, МЕСЕЦЪТ НА ЧЕРНИТЕ ЗАБРАДКИ

Брой 4 Април 2004г.
Когато на 22 март сложих за финал на хрониката си Йовковото : “Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!” заради поредните изцепки на културния министър Божидар Абрашев, и през ум не ми минаваше, че след броени дни, в навечерието на един от най-лъчезарните християнски празници, Цветница, България ще бъде връхлетяна от възможно най-страшното известие. За гибелта на 10 деца и изчезването на още две.

Вестта дойде в късните емисии на електронните медии. Първоначално във вид на тривиално съобщение за пътно-транспортно произшествие по пътищата на република Черна гора. Където автобус с българска регистрация и превозващ българи е паднал в пропаст.Последва уточнение, че пътниците са ученици от град Свищов.Завръщащи се от едноседмична екскурзия.

Призори на Цветница вече знаехме, че автобусът е потънал в ледените води на прииждащата река Лим. Смъртта си бяха намерили десет момчета и момичета. За други две имаше някаква надежда, че може би са успели да стигнат до отсрещния бряг./Тази надежда витае и до днес, макар с всеки отминал час да става все по-илюзорна.По подобие на искрицата, припламваща в душите на близките на моряците от потъналия край Босфора през март български кораб “Хера”./

Страната, в лицето на официалните й институции, онемя. Близките на жертвите напразно, часове наред през фаталната нощ диреха отговор на измъчващата ги...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови