ЗА ПАМЕТНИКА НА ГЕНЕРАЛ ИВАН ВЪЛКОВ И ПЪТЯ НИ КЪМ ЕС

Брой 5-6 Май-Юни 2004г.
В Казанлък да се издигне паметник на генерал , пряко отговорен за ликвидацията на цвета на българската интелигенция през 20-те години на миналия век, решиха в началото на май местните стареи. Формално в документа записали, че бюстът на о.з. на НЦВ Борис Втори Иван Вълков ще бъде изваян заради приноса му към родната оръжейна индустрия.

Новината прошумоля покрай ушите ми и в първия миг реших, че или става дума за журналистическо недоразбиране или съм жертва на недообмислен социологически експеримент.

Минути по-късно стана ясно, че грешката е вярна. Да, човекът разпоредил и ръководил белия терор в България, довел до смъртта на над 30 000 мъже и жени, е оценен като достоен за светъл пример на бъдните поколения.

Част от гласувалите отпосле се оправдаха: нещо недоразбрали, по инерция вдигнали ръце, но нямало страшно - щели да прегласуват предложението и нещата да се върнат в привичното русло. Стана ми страшно. Не заради възможността въобще да се внесе подобно предложение (реваншисти винаги е имало!), а заради спокойствието , с което се възприемат опитите за подмяна на миналото, за пренаписване на историята преди още да е дори изсъхнала кръвта от раните на разстреляните върху страниците й.

Ще каже някой : какво толкова? Един бюст в повече, пък бил той и на кръволок като генерал Вълков , няма да ни навреди по пътя към Европейския съюз,...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови