ЗА ЦАРСКАТА МИЛОСТ И ПРЕМИЕРСКАТА ВЯРА

Брой 7-8 Юли-Август 2004г.
На 17 юли, 3 дни след като арабската телевизия “Ал Джазира” излъчи потресаващи кадри за последните мигове от живота на българина Георги Лазов, станал жертва на откровено терористичен акт в далечен Ирак и докато все още нямаше потвърждение за съдбата на спътника му Ивайло Кепов, премиерът на Република България Симеон Борисов Сакскобурготски обяви: “По-добрата действителност, драги сънародници, вече не е една мечта, някъде далеч на хоризонта, а факт.”

Направи го от страниците на тиражния “Труд” в лично писмо до данъкоплатците и под по царски звучащото заглавие “Лично ще контролирам новите депутатски листи!”.

Признавам, никога не съм хранил особено топли чувства към наследника на последната царска фамилия, но чак такъв връх в падението не съм си представял.

Но нека вървим последователно по стъпките на времето!

17 юни
“Тайните на НСО, гардовете и мутрите”- подава оставка генерал Димитър Владимиров, човекът, охранявал държавните мъже от 1990 година. Формално заради разкритието, че негови подчинени били на двойна “захранка” , а всъщност заради мераците на определени фигури да контролират НСО.
На следващия ден депутатът нововремец Мирослав Севлиевски възкликва: “Идват корупционни скандали!”.
Какво, че на практика скандалите, свързани с гушенето на пари от бюджета, не са спирали?! Всъщност не се размина...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови