КЛАСИКАТА ПРЕЗ ЧУВСТВИТЕЛНОСТТА НА НОВОТО ТЕАТРАЛНО ПОКОЛЕНИЕ

Брой 1 Януари 2005г.
Днес, когато въпросът за драматургията като основа на театралното представление отново стана дискусионен, когато творбата на автора се нарича просто “текст”, появата на българската сцена на нови, съвременни прочити на класическата ни драма придобива особено голямо значение. Тези талантливи представления, които станаха събития на изтеклия и на настоящия театрален сезон, дават отговор по достойнство на крайните становища, че театърът не бива да се оставя да бъде “поробен” от драматургията, от литературата, че повод за изграждане на театрален спектакъл може да стане едва ли не всичко. А често и самият режисьор с неоправдано самочувствие се мъчи да замести автора.

Голямата драматическа литература е била и си остава солидната основа на театралното изкуство, предпоставка за разгърнато вдъхновено актьорско и режисьорско изкуство. Когато се огледат спокойно и от разстоянието на изминалите творчески години, драматическите автори и театралните творци откриват, че са на онова равнище, на което ги е извела тяхната съвместна работа. В дадени периоди зрелостта и оригиналността на един драматург създават обновителни движения в театъра, а в други - самобитността на актьорското или режисьорското виждане открива пред драмата неизследвани, неподозирани творчески посоки. В националната театрална култура след Освобождението драматургията ни е била...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови