С ИДЕИТЕ НА КАНЕТИ

Брой 7-8 Юли-Август 2005 г.
“Човек изразява своето време най-вече в онова, което не приема от него.”
Канети


На тенденциите на нихилизма, бягството от живота, разграждането на личността и маниерността в литературата и изкуството Елиас Канети противопостави своята жизне-утвърждаваща концепция за живота от Вилхелм-Майстеровския тип, своята определено реалистична поетика.

Двата тома с бележки “Провинцията на човека” (1973) и “Тайното сърце на часовника” (1987) са образец на висококонцентрирана литература. Смесица от афоризми, изповеди, наблюдения, хрумвания, коментари към прочетени книги и къси разкази, позволява да се надникне пряко в творческата лаборатория на Канети и показва колко неразривно свързани са у него писателят, мислителят, критикът на своето време и жизнеутвърждаващият хуманист. Някои от тях са образци на точна и образна формулировка, събрала като във фокус житейска мъдрост и философско прозрение. Само с четири думи Канети успява например да определи мястото си в двадесетото столетие (Халеевата комета): “От Халей до Халей е твоето човешко време...” И едва ли значимостта на един индивидуален живот би могла да се определи по-кратко, по-ясно!

“Писател-космополит, какъвто се проявява в своите мемоари “Спасеният език” (1977), “Факел в ухото” (1980) и “Игра с очи” (1985), Канети действително е разказвач от висока класа, забележителен...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови