НЕСТАНДАРТНИЯТ И НЕВЕРОЯТНИЯТ ВЕЛИН ГЕОРГИЕВ

Брой 9, Септември 2005 г.
Извинявай, Велине, че закъснях с този отзив за твоята юбилейна книга “Белязано дърво”. Може би трябваше да си поема дъх от впечатляващите висоти, до които се издигаш в поетичните си изповеди. Отдавна се знаем с теб, но очевидно е било нужно да изчета многократно всич-ките - над 250 стихотворения в сборника, за да те преоткрия като поет - като един от големите поети на България.

Сега искам да ти кажа, че те виждам в истинските ти измерения. Наричат те неканоничен, антисистемен, нестандартен, модерен - и аз съм съгласна с тези оценки.

Що се отнася до твоя “модернизъм”, неговото естество е друго. То не се покрива с втръсналото ми маниерно писане, което разчита на неразгадаеми метафори, на странна лексика и синтактични несъобразности. Ти си модерен по своему, защото избираш свой нестандартен начин и подход към темите и образите, които сътворяваш с учудваща вещина.

Повечето от твоите стихотворения се четат с ускорено сърцебиене, дори със сълзи на очи. И това се забелязва още при първото стихотворение в “Избрана лирика”. Образът на майката, родила и отгледала четирима синове, е неповторим:

Четири сина. Та мама
е сътворила куплет.
Други
заслуги
тя няма,
но е Поет.


И което прави особено силни стиховете за майката, е тяхната лаконичност. Така е в “Тристишия за мама”. Синът го няма. Той се е въплътил в дъжд,...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови