ДОСТОЕН ЧОВЕК И ДЪРЖАВНИК <i>(85 години от рождението на Станко Тодоров)</i>

Брой 11, Ноември 2005
За първи път срещнах Станко Тодоров в тогавашното кино „Благоев”. Там се провеждаше семинар на софийския комсомолски актив през зимната ваканция на 1949 г., още СНМ. Лекции изнасяха Живко Живков, Лъчезар Аврамов, Стоян Стоянов - бай Стоян, Ангел Солаков и други младежки ръководители. След беседата си за Петия конгрес на БКП, който току-що бе приключил, Станко Тодоров през почивката дойде при нас, ученици от гимназиите на столицата, и поведе разговор. Най-много между нас се коментираше, че Станко Тодоров е бивш работник, шивач без високо образование, а беседата му бе от най интересните. Ето какво значи самообразование, важничех аз, като Георги Димитров е.

Станко Тодоров е роден в бедно селско семейство в село Кленовик, Радомирско. Завършва с отличие прогимназия и като повечето младежи по времето на бедняшка царска България поема трудния път на живота - момче за всичко в пернишко кафене, шивашки работник. Завършва вечерно професионално училище, но уволняван няколко пъти от различни модни ателиета, тръгва към това, което го влече, работата в РМС. По време на войната става провал в поделението, в което развива нелегална дейност, и преследван е от полицията и ранен. Успява да избягва от Софийския централен затвор, който е разрушен при бомбардировката на 30 март 1944 г. и се крие в района на Панчарево и Плана планина. Включва се в бойните групи на Съпротивата...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови