ЕДИН ПОЕТ НА СЦЕНАТА (80 години от рождението на Любомир Кабакчиев)

Брой 12, Декември 2005
В едно интервю неговият учител в театъра професор Кръстю Мирски беше казал: “Предпочитам скромния на сцената актьор като Кабакчиев, който не препоръчва себе си, не се стреми непременно да привлече вниманието, а търпеливо, вдаден в себе си, изпълнява своята мисия на просветител.” (В “Режисьорите за своята професия”. С., Наука и изкуство, 1974 г., с. 97).

Наистина в изкуството на този обичан и популярен актьор имаше нещо просветителско. И в най-добрите му роли то не беше проповедно и назидателно, а изстрадано в драматическото горение, в порива за постигане на високи нравствени идеали. То приличаше на подвига на онези народни учители, които не утешават учениците си с филантропични илюзии, а с личното си поведение ги увличат. Без да заемат позата на водачи, без съзнание за собствената си неотразимост. Изборът не е въпрос на суета, а на лично човешко устройство.

Този скромен начин, по който Любомир Кабакчиев премина в живота и в изкуството, не му отне от горещо засвидетелстваната любов на публиката, завоювана още чрез първите му прояви и съпровождаща го до сетните му дни. Той е споделял многократно, че е редови артист в театъра, че не се срамува като председател на Съюза на артистите в България да бъде синдикален работник. Никога не подкрепи идеята този съюз да обединява само творческите личности и да изключи от редовете си помощно-техническия персонал...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови