ПТИЦА В ПРОСТРАНСТВОТО...или разказ за Бранкузи <i>(130 години от рождението на Константин Бранкузи (1876 -1957)</i>

Бр.3, Март 2006
ПТИЦА В ПРОСТРАНСТВОТО.НАТРУФЕН РОДЕН. ТРИИЗМЕРНОСТ И ИЛЮЗИЯ. ОБЕМ, КОЙТО ПРОДЪЛЖАВА. ИЗКУСТВОТО НА ФУНКЦИОНАЛНИЯ СВЯТ. РУМЪНСКА КОЛИБА И ДВА ХЛЯБА ПОД ЕДНА МИШНИЦА. НЕВЕЩЕСТВЕНИЯТ СИМВОЛ НА РИБЕНАТА ЧОРБА И НАЧАЛОТО НА СВЕТА...

Мисля, че едно от условията за оценяване на истинските стойности на събития, личности, постижения, и то между най-важните, е потребността от тях. И няма да повторя Адамовата истина за главната потребност от слънцето, въздуха и хляба, защото това е изконност, с която се раждаме, за да ги получим, да сме живи и съществуващи. Но азбучна истина е също и това, че човек не бива да идва на този свят само заради хляба, който ще го засити, подобно на машината робот, с необходимата “храна”. Човекът има още по-голяма нужда, и то пред лицето на насъщния, от всичко, което непрекъснато го очовечава...

С тези мисли „тръгвам” към Константин Бранкузи. През годините следях почти всичко, написано за него у нас, както и това, което чрез преводи достигаше до България. Разбира се, то беше доста оскъдно, още повече че самият Бранкузи не е оставил никакви спомени или записки. И така, в диалог с творбите му, в размисъл над прочетеното за него и неговото време, у мене заживя един Бранкузи, може би, твърде различен от действителния Константин Бранкузи, но все пак „мой”. Затова и формата на разказа е от първо лице…


Казват, че личността и...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови