ЗА НИКОЛИНА ТОМАНОВА — НЕЮБИЛЕЙНО

Брой 1, Януари 2007
Необходимо встъпление

Обикновено юбилеите са повод да напишем за един творец и да се опитаме да определим мястото му в националната ни култура. Моят подтик да напиша за творчеството на Николина Томанова, една от най-талантливите представителки на театралното поколение от втората половина на двайсети век, е друг. Гневя се, че нейното име все някак се заобикаля или премълчава, докато хора с далеч по-малък принос непрекъснато се изтъкват. И последната капка, с която чашата преля, бе „юбилеят“ на Драматичен театър „София“ по случай 40-годишнината от основаването му (в началото под формата на Театър за поезия и естрада). В словото на сегашната директорка Доротея Тончева на този театър бе приписана такава дисидентска биография, каквато и най-смелото въображение не може да нарисува. Събрали се 17 души артисти в далечната 1966 г., изгонени от театрите, разбира се, по политически причинии решили да си създадат свой театър. Този театър се нанесъл в отдалечената от центъра сграда на бившия Театър „Трудов фронт“, за да не бие на очи и започнал един дисидентски, критичен репертоар все с недолюбвани от властта режисьори като напр. Вили Цанков.

Седяхме в залата мнозина свидетели на събитията и не можехме дума да промълвим от удивление. Такова разминаване с истината, такава груба подмяна на фактите. Театърът на поезията и естрадата беше поредното недоносче...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови