АТЕЛИЕ МУ Е ЦЯЛАТА ЗЕМЯ БЪЛГАРСКА (Раз­каз за Вла­ди­мир Ди­мит­ров-Майс­то­ра)

Брой 2, Февруари 2007
Не мо­га да не изка­жа ми­съл­та си, ко­я­то ме спо­хож­да нас­той­чи­во, ко­га­то мис­ля за не­го: ня­ма ате­лие то­зи ху­дож­ник, ате­лие му е ця­ла­та ни зе­мя. При­ли­чащ по­ве­че на све­ти Иван Рил­с­ки, от­кол­ко­то на жив, зе­мен чо­век, той из­лъч­ва светост­та на на­ши­те пра­де­ди, ба­щи и май­ки, а ду­ми­те му - крот­ки и доб­ри ка­то топ­ла­та зе­мя, окъ­па­на в цвят и на­те­жа­ла от плод.

Ед­ра­та му фи­гу­ра се из­ви­ша­ва над ос­та­на­ли­те, как­то и гла­сът на там­бу­ра­та му. Стор­ват му мяс­то, да­ват му път, как­то то­ва пра­вят ста­ри и мла­ди в Шиш­ков­ци, а и в сто­ли­ца­та, за­що­то ня­ма чо­век, кой­то да не го поз­нае. Ста­ри хо­ра се кръс­тят при сре­ща с не­го, за­що­то си мис­лят, че сам Гос­под е сля­зъл от не­бе­то и за тях то­ва е къс­мет, да го ви­дят. Май­ки во­дят де­ца­та си, за да ги по­мил­ва и на­път­с­т­ве­на ду­ма да им ка­же, вяр­ват, че то­ва е зна­ме­ние и по­лич­ба за доб­ро. Хо­ра на чет­ка­та и на пе­ро­то, по­ли­ти­ци и уче­ни смя­тат за чест да чу­ят ду­ма­та му.

Стран­ник би из­г­леж­дал то­зи чо­век, ако се по­я­ви в ня­кое со­фийс­ко ка­фе­не. Не мо­жеш да си пред­с­та­виш, че цял ден ще кис­не и злос­ло­ви там по ад­рес на то­зи или он­зи съб­рат. Прос­то ка­то бар­би­зон­ци­те и пе­ред­виж­ни­ци­те, скъ­тал в ду­ша­та си меч­та­та за кра­со­та, взе­ма си я нап­ра­во от при­род­но­то ате­лие,...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови