КОН ДО КОНЯ, НО...НЕ ПО КОНДЬО

Бр.4, Април 2007
Век или два след като отоманските орди стигат пред крепостните стени на Виена, във вече поробена България незнаен автор нарежда текста на песен. В която: “От как се е, мила моя майно льо, зора зазорила, войска завървяла…Кон до коня, мила моя майно льо, юнак до юнака. Маждраци им, мила моя майно льо, като гъста гора…”.

Нареждачът на текста твърди, че войвода на юнаците е не кой да е, а последният от царете на Второто българско царство Иван Шишман. Нищо че според историците точно той пада в бой, но не на страната на християнския свят, а като верен васал на турския султан.

Ако речем да си служим със съвременна терминология, имаме категоричен пример за послесмъртен …пи-ар. Целящ, хем да очисти името на владетеля, склонил примирено глава пред чалмалиите, хем да повдигне самочувствието на раята. Дето в онези тъмни векове не е смеела калпак да наложи пред бея, камо ли знаме или църковна хоругва да развее насред мегдана на селото.

Присетих се за фолклора вечерта на 20 април, когато официално стартира първата за България кампания по избор на депутати за Европейския парламент. Едва що включил официозната БНТ, и от екрана потече познато до болка скандиране: “Победа, победа, победа!”….. Познат бе и гласът, даващ тон на скандиращите.

Не бързайте с предположенията. Не бе тембърът на Александър Лилов, нито тенорът на Жан Виденов.

Пред...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови