ТЪЙ СОЛУНСКИТЕ ДВАМА БРАТЯ...

Брой 10 Октомври 2007
„Над 50 000 учители в блокада на София искат оставки“, „Учителите заляха София“, „Блокада. 2,6 млрд. лв. излишък“ — това са само част от заглавията върху първите страници на вестниците днес, 12 октомври 2007 година.

А встрани от купчината пресни, пресни издания стоят излинели страници от някогашната разписна книга на село Муртакьой. В която нявгашните старейшини записвали аспра по аспра харчовете за общи нужди.
Зачитам се: „На пъдаря Петку — 100 аспри.
На овчерина Иван — 100 аспри, кат абяни друхи и чифт цървули, нестригани.
На бикаря Никола — 100 аспри. Да съ купи ново въже, щото старото е излиняло.
... — На Енчу даскаля — 70 аспри и отделну наем за собата дету е настанен за зимъта.“
Годината е 1865-а. На следващата година даскал Енчу е заменен с даскал Марин, а на последващата дошъл някой си даскал Миню, след което перото „наем“ го няма. Види се Миню е намерил мома в Муртаьой, оженил се е и си е вдигнал собствена къща. Или нещо друго се е случило, щото книгата, водена с четливия почерк на поп Костадин, приключва доста преди създаването на първото родно министерство на просвещението.

Колко са били 70 аспри и що е можело да се купи с тях в онези далечни времена, разбирам пак от приписката на поп Костадин, според която наръч дърва за огрев (към кубик и отгоре) струвал 1/10 от аспрата, а кило сол вървяло малко по-скъпо.

Което както и да...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови