ПЕТЪР КАРААНГОВ

Брой 5-6 Май-Юни 2008

„Поезията - казва Петър Караангов - е творчество за духовния проблем на личността, застанала на хребета на своето време, поела върху себе си неговите въпроси, опитал се дори да им отговори по някакъв начин." Е, добре, как това прави самият Петър Караангов, който вече четиридесет години, а и повече, разрешава този сложен и толкова мъчителен проблем?

Простотата и достъпността на изказа у Петър Караангов не са средство за лесно навлизане в неговия поетичен свят. Дори напротив! Уж всичко е ясно; уж той не крие нищо, не хитрува, а с лесни думи изповядва вълненията си, а формулата му е неразгадаема, заключена от думите и изповедите му. Аз не познавам друг български поет, който да е така затворен, непроницаем и загадъчен. При цялата му външна яснота и достъпност. Не, той не е достъпен; не е открит. Простотата и ясността на думите подвеждат наивния критик и любителя на лесни анализи. За да разбереш този поет, трябва да го четеш дълго, да вникваш в думите и в подтекста му, да разграждаш естествените конструкции и линии на мисълта и чувството му.

Аз не бих търсил зад природните картини, зад зимните недели и усещанията за есен, пролет и сняг някакви сложни и дълбоко прикрити социални алюзии. Но обществените настроения са кодирани в неговите стихове, в неговия свят - в общото чувство, в настроението, в съзнанието, че животът не е подреден както трябва,...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови