НОСТАЛГИЯ

Брой 3 Март 2009
Самолетът на "Иберия" кацна на Форт Лами (Чад). Летим от Киншаса (Заир) за Мадрид, но тук има 2 часа престой за презареждане.

Административните сгради на бившето френско военно летище са мизерни - две бараки от колониалното време. Впрочем, французите практически не са напускали страната, тъй като от 1960 г. тук непрекъснато някой воюва с някого: така е в Ангола, така е в Заир, така е в Руанда, така е и в Чад. Редът тук се поддържа от парашутисти на френския Чуждестранен легион.

Пътниците не могат да напускат големия "салон" в една от бараките, а и не е препоръчително. Това не ме притеснява, обичам престоя тук, тъй като предстои своеобразна атракция. Обикновено тя е странна за немските ми спътници (през този летен за Европа период те са многобройни и като туристи, и като бизнесмени), но е близка до моя "ориенталски" манталитет.

Веднага щом пътниците влязат в карантинния салон, от който нямат право да мърдат, при тях нахлува тълпа от 15 - 20 черни местни търговци с дълги до петите бели бурнуси и с бели фесове. В Чад 50% от населението изповядва исляма, мюсюлманите са концентрирани в северната част на страната, където от Сахара непрекъснато нахлуват бедуински племена, столицата е в южната част, далеч от размирните мюсюлмански райони, но търговците в летището са именно с фесове.

Фесовете носят плитки кошници (едно време у нас така се продаваха...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови