Навършиха се две десетилетия от началото на „големите промени“, както ги наричахме дълго време. На 10 ноември 1989 г. за изненада на огромното мнозинство българи на пленум на ЦК на управлявалата в продължение на 45 години БКП е гласувана оставката на нейния генерален секретар Тодор Живков. От този момент започват дълбоките преобразования в българското общество, наречени „български преход“. На 1 януари 2007 г. с голямо тържество в присъствието на председателя на ЕК Жозе Мануел Дурау Барозу България обявява присъединяването си към Европейския съюз. Става реалност мечтата на българите да бъдат част от богатия и развит европейски Запад. Между тези две събития е заключена цяла епоха от съвременното развитие на България, която може да бъде наречена по различен начин: „път към демокрация“, „завръщане в Европа“, „придвижване от Изток на Запад“, „прощаване с комунизма“, „разграждане на системата“ и др.

Последната от споменатите дати — 1 януари 2007 г., се очакваше като жадуван край на дългия път, след който животът автоматично трябваше да стане по-богат и хубав. Тези очаквания са нереалистични, но приемането на България в ЕС наистина бележи края на най-важния етап от структурните реформи в България. Целта на започналите промени на 10 ноември 1989 г. е господстващата дотогава система на държавен социализъм от съветски тип да се замени с парламентарна демокрация...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.

Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!