ЕТНИЧЕСКИЯТ МОДЕЛ И ЕТНОМОДЕЛИРАНЕТО В КОНТЕКСТА НА СЪДБАТА

Брой 9, Септември 2010
„Животът в лъжа“ е съществувание с объркани посоки или представи за ролята на Съдбата; за онова, което тя прави или може да причини на човека. Тъкмо напротив, „животът в истина“ е екзистенциална драма, която е разконспирирала, макар и на жестока цена, дълбинните логики на човешката орис.

Всъщност Съдбата е както начин, така и път на разкритие на Истината. И щом тя е органично свързана с Времевостта, тогава времето не може да бъде едно и също в различните състояния, констелации, конфигурации на проява на Съдбата.

Кайросът въплъщава/ознаменува ефективността от разкритие­то, употребата на Времето, неговата екзистенциална и реална духовно-практическа стойност, роля за правилната ориентация в мрежите на обективните детерминации, също както и на адекватната и резултативна, субективна мотивация на човека в дадена ситуация. В Хегелов дух това всъщност може да се провиди в степента и формата на присвояване на същността и спецификата на Абсолютния дух (3), докато в контекста на Марксовата теория това може някак да се прозре в антиномичната диада между предисторията и историята, сиреч предисторията като недоразвита и фалшива, а историята като зряла и истинска сфера на самодоказалите се закономерности. Така дори самата еволюция на класите може да се счита като времевата протяжност на разгръщане на историческите замисли и обрати на Съдбата,...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови