ВЪЛК - ВОДАЧ

Брой 8, Август 2011

 


Едно време - тъй почна бай Стою Бешликът, - когато дядо Господ ходеше по земята, за да учи хората на ум и разум, без обаче да успее, благочестивите овци сториха намерение да свикат митинг, за да обмислят върху хала си. Мъчно им беше, знаете, без водач. Камилите, що са камили, и те си имат водач, а те, благочестивите овци, нямат такъв. Какъв срам! Нейсе, събраха се, избраха си бюро, състоящо се от пет овци и два коча, и почнаха да решават. Решаваха, препираха се, блеяха и, както му е редът, до никакъв резултат не дойдоха. Овча работа! Едни предлагаха да изберат за водач рогача, защото му били дълги краката и клонести рогата. Други, очевидно отблизо запознати с Платона, настояваха да се избере за такъв магарето, защото отпред мязало на абаджия - занятие похвално, а отзад на философ - творение идеално. Трети пък напираха върху кандидатурата на кучето, като отличен пазач. За жалост обаче всички тия предложения, колкото и разумни, бяха отхвърлени: рогачът като твърде бърз за овцете, магарето като премного умно и ревливо, а кучето - просто като безбожник и социалист. Работата почна да отива на зле. Митингът, събран с такава мъчнотия, рискуваше да се разтури, макар и без намесата на полицията, и благочестивите овци да се разотидат пак без водач.

<< Обратно в броя >>

Добави коментар


Защитен код
Обнови