ДА ПРЕВЕЖДАШ ДРАМАТУРГИЯ Е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВЪЛНУВАЩО

Брой 7-8, Юли-Август 2012

Превеждам от повече от три десетилетия. Работих като драматург на Русенската опера, където ми се налагаше да превеждам оперни либрета или да редактирам вече преведени текстове. После ми попаднаха стихове на големите румънски поети Никита Станеску, Ана Бландиана и Марин Сореску. Влюбих се в голямата румънска поезия! А не след дълго и в голямата румънска драматургия: Йон Лука Караджале, Михаил Себастиан, Камил Петреску, Марин Сореску, Думитру Раду Попеску, Теодор Мазилу, Матей Вишниек и, разбира се, в гениалния им сънародник Йожен Йонеско. От него преведох и издадох наскоро голям том с десет пиеси и десет есета за театъра едно от най-вълнуващите ми преживявания като литератор досега. Да, наистина, да превеждаш драматургия е без съмнение нещо твърде вълнуващо. Предпочитам го пред превода на проза.

Не мога да кажа, че спазвам някакви определени и строги правила. Не мога да дам и рецепти. Просто превеждам така, че текстът да става направо за сцената, произнасям на глас репликите, за да ги усетя и да постигна желания ритъм, за да не каже после режисьорът, че бил „несценичен“ и да седне да го „оправя“. Знам, че режисьорите у нас много обичат да режат и кроят текстовете и затова и в повечето случаи грешат. Просто следвам автора, не го донаписвам, както правят днес мнозина постановчици.

Наскоро една млада режисьорка, доста лансираната...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови