„В СЛЪНЦА БЕЗБРОЙНИ ТРЕПКА СВОДЪТ...“ ЗАБРАВЕНИЯТ ХРИСТО РАДЕВСКИ

Брой 1, Януари 2014

Забравеният Христо Радевски

 

Някак бързо забравихме Христо Радевски след неговата кончина през 1996 г., заедно с още редица автори. Подобно загърбване не е случайно — то е отзвук от политическия нихилизъм, избуял до чудовищни размери у нас. Подхранван от нищи духом човеци и днес, когато страната е изправена пред редица кръстопътни, трудно решими проблеми: демографска криза, липса на реална икономика, корупция и пр. Тяхната важност се измества от центъра на общественото внимание за сметка на политически утопии. Обещаващи светло утре все някога, но в никакъв случай днес. Част от писателите след 1989 г. се стъписаха и замълчаха. Други промениха светогледа си, а по-младите залитнаха към неясен модернизъм без точен адресат и естетически стойности. За тях литературата започва единствено с писанията им — преди да се появят на сцената, по думите им, уж всичко е сиво и скучно. Изтъкват мъртвородените си книги като еталон за европейски и световни достижения, а в х¥ра от хвалебствия участват всякакви отворени и затворени общества. Но българската литературна история пази в аналите си спомени за хора и страници, които няма как да бъдат подминати с мълчание. В името на истината и творческата съвест те винаги си струва да бъдат възродени...

Може...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови