СТАРОТО МОРЕ НА ПЕТКО СЛАВЕЙКОВ

Брой 2, Февруари 2014

 

Свикнали сме да приемаме сина на Рачо Казанджията като възрожденски поет, вестникар, събирач на народни умотворения и радетел за свободата на България. За него е писано много и се създава впечатлението, че е казано всичко. Но в художественото му наследство има и малък дял за морето, който сякаш остава встрани от погледа на изследователите. И който, струва ми се, също заслужава нашето внимание.

Той е олицетворен с емблематичното „По море се скитам ази“ —1864 г.

По море са скитам ази,

от пристанище далеко,

между бурните талази

да ма влачат в тъмнина.

Ах, морето яровито,

а небето е покрито

с черни облаци и мрачни

и звездица ни една...

 

 

Но авторът, като публицист и сериозен анализатор на развитието ни през ХIХ в., съвсем ясно и конкретно изразява към морето отношение, което с право можем да наречем „новаторско“. Пример е статията Нашата търговия“, отпечатана с други подобни във вестник „Македония“ през 1868–1869 г. Сега читателският поглед се насочва към регионите на Черно море и реките Дунав, Сава, Драва. И към евентуалните делови партньори – Сърби, Хървати, Власи, а най-вече Българи! Какво би било, ако бяха по със време свестни, или нека кажем, ако и сега ся свестяха тези народи и съставяха...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови