„ПРЕД КЪЩАТА НА МОЙТО ДЕТСТВО...“ - БЪЛГАРСКОТО ЗАДГРАНИЧНО ТВОРЧЕСТВО ОЧАКВА СВОИТЕ ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ

Брой 7-8, Юли-Август 2014

Българското задгранично творчество очаква своите изследователи

 

Имената на български автори, творящи зад граница, съставят свой, самостоятелен дял в нашата съвременна литература. Те живеят и създават произведенията си в различно време. Факт, който поставя въпроса за периодизация на художествения процес, свързан и с големите емиграционни вълни в следосвобожденската ни история. Такава периодизация досега у нас не е правена.

Задграничната ни литература се свързва най-вече с епохата на Възраждането и сътвореното от български пера във Влашко, Сърбия и Русия. В края на ХIХ в. и след тази граница виждаме три условни, преливащи се във времето етапа. Първият от тях е от 1879 г. до 1944 г. Вторият — от 1944 г. до 1989 г., и най-новият — след демократичните промени у нас през 1989 г.

Първият период е сравнително проучен и известен с имената на: Борис Шивачев, Матвей Вълев, Александър Карпаров, Любен Христофоров, Самуил Стрезов, Петър Моллов, Стоян Христов и пр. А третият — след 1989 г., предстои да бъде изследван, защото непрестанно се попълва с нови имена и книги. Сред особено интересните бих споменал Виктория Забуковец — Австралия, арх. Михаил Михайлов — Намибия, Илко Минев, Михаил Кръстанов — Бразилия, Христина Панджаридис, Мона Чобан —...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови