НАШИЯТ ЧЕХОВ

Брой 2, Февруари 2015

 

155 години от рождението
на писателя

 

Скъп на всички ни днес е Антон Павлович Чехов (29 януари 1860 - 15 юли 1904). Изминаха повече от сто години от смъртта му, а неговите разкази и пиеси не престават да ни вълнуват с хуманистичния си патос, с вярата в светлото и красивото у човека. Нали той първи изрече крилатата фраза, че: Всичко у човека трябва да бъде красиво“!

Принуден да живее и твори в сложно, преломно време, на границата между две столетия и епохи, Чехов, подобно на Достоевски и Толстой, населява своите опуси с внушителна по мащабите си галерия от представители на различните слоеве в Русия. На тази Русия, която след него се опита да роди новия, по-справедлив свят“, но не успя...

Като всеки голям и талантлив писател, Чехов не просто описва живота, а иска той да бъде по-истински, по-човечен. Но методът му е твърде новаторски, твърде непривичен, разчетен за хора с по-сложна душевност. Може би заради това повечето от неговите съвременници не го разбират и не го приемат. Не го приемат и литературните критици. Някои от тях твърдят, че: „... този писател нищо не проповядва, никого не зове, никого не учи, не се оплаква от нищо, не желае нищо(?!)“...Неговите кратки, пределно концентрирани,...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови