ТОДОР ЖИВКОВ В ПРОФИЛ И АНФАС

Брой 5-6, Май-Юни 2015

 

1.

 

В началото на 1994 г. чрез Вяра Стефанова, бивша колежка от в. „Литературен фронт“, получих кратко писмо от Тодор Живков. Текстът му беше сдържан, но авторът ме наричаше най-добрия критик на преустройството и на Михаил Горбачов. Четял редовно статиите ми в „Дума“ и те му допадали. Канеше ме на среща на ул. „Секвоя“, където беше под домашен арест. Писмото ме изненада, а може би поблазни и самочувствието ми (по-нататък ще разкажа за първата и следващите ми срещи с Тодор Живков в дома му на ул. „Секвоя“, от пролетта на 1994 г. до неговата смърт).

Дотогава не изпитвах към Живков кой знае какви топли чувства. Въобразявах си, че и той не се отнася толерантно към дейността ми като литературен и театрален критик, че не гледа с добро око на онова, което бях вършил като първи зам. главен редактор на сп. „Съвременник“ в началото на 70-те и като главен драматург на Народния театър „Иван Вазов“ в началото на 80-те години. Струва ми се, че имах основания за това, в някои случаи по сходство с гузния, който негонен бяга.

Моето усещане, че Тодор Живков си позволява да управлява държавата еднолично, че възстановява йерархични отношения в обществото, което противоречи на социалистическата идея, че е в състояние да организира, нерядко задкулисно, покушения срещу новата ни култура,...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови