„ТРУДНИТЕ“ ТЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА

Брой 5-6, Май-Юни 2015

 

ЖИВОТЪТ, гравиран върху снагата на времето, се развива върху актуалните потребности на обществото. Или върху неясната му, хаотична енигматика, както често се случва у нас. Но при всички случаи от неговата същност се раждат теми, отразяващи гражданската проблематика на историческия етап. Социалната му спойка, или разединеност. Духовният облик на епохата, силуетът на отделната личност, връзката между минало, настояще и бъдеще, и т.н. Някои от тях писателите или „не забелязват“, или ги маркират твърде бегло по страниците си, или въобще бягат от реалността. Вместо да бият тревога за откровени аномалии и пропуски в нашия достатъчно сив делник.

Имам предвид на първо място темата за демографските процеси, обезлюдили и обезлюдяващи все повече райони на страната. И несекващата вътрешна миграция от малките към по-големите селища в търсене на поминък и някаква минимална сигурност.

С тези процеси е неразривно свързана емиграцията: тема, която става все по-актуална и болезнена. Тя няма как да затихне, щом у нас от години националното стопанство е сринато, без изгледи да се възстанови. Все нови и нови „търсачи на щастие“, по определението на Борис Шивачев, тръгват по света. Струва ми се, че с тази тема авторите се заиграват. Поднасят я на читателя в бонбонената обвивка на гарантираното...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови