Литературен критик и историк на българската литература. Интересите му са насочени към социалнополитическите идеи в литературата от Възраждането до наши дни. Автор е на книгите “Творци и слово”, “Човекът в словото” и “Съвестта на думите”, както и на много студии, статии и рецензии.

ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА КАТО СИМПТОМ НА ЗАБОЛЯВАНИЯТА В ОБЩЕСТВОТО

Брой 2 Февруари 2004г.

      Българската (а и всяка друга, естествено) интелигенция не е и никога не може да бъде еднородна по социален произход и състав. Но в годините на социализма, когато общественото разслоение беше трудно доловимо, ние свикнахме да гледаме на нея като на монолитна социална група, занимаваща се единствено с духовни дейности, ползваща облагите на властта, но постоянно готова да й стори някаква пакост.

      След 1989 г. видяхме, че интелигенцията съвсем не е лишена от властови амбиции, че обича да управлява; политическата й воля изведе на държавното кормило доста нейни представители. Но се очерта болезнено нееднородността й. Видя се още веднъж, но вече ясно, че тя попълва редиците си от различни социални слоеве; че политически никак не е единна и последователна; че вижданията й за обществото, нацията и държавата не са монолитни; че управленските й възможности са крайно ограничени и волунтаристични. А когато изгуби своите единствени представителни "говорители" в лицето на творческите съюзи, отдела на ЦК или министерството на културата, тя става или прекалено агресивна, или отчайващо безпомощна.

      Но въпреки че не е еднороден организъм и че из гърлата й излизат най-разнообразни звуци и гласове, а очите на съставящите я членове гледат в противоположни посоки, тя трябва да се анализира...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови