ОТ СОЦИАЛНА РЕФОРМАЦИЯ КЪМ РАДИКАЛНА ТРАНСФОРМАЦИЯ НА КАПИТАЛИЗМА

Брой 7 Септември 2001г.
(Тезиси)

Посвещавам на всички, спохождани от въпроса:
"Наистина ли всичко беше напразно?"
I. ЗА ИСТОРИЧЕСКАТА СЪДБА НА СОЦИАЛИЗМА
В областта на идеите симптоматично за залеза на социализма се оказа безуспешното младежко надигане в края на 60-те години и затихващите му прояви през 70-те години. Едновременно в областта на икономиката реалният социализъм показа своята невъзможност да се съревновава с капиталистическия Запад във всички области, с изключение на въоръженията. Все повече се множаха белезите на историческо оспорване на съществуващия модел на социализма. Като не можа да създаде специфични, адекватни и работещи механизми и критерии, системата започна да търси спасение в усвояването на капиталистически прийоми на управление на стопанството; социализмът започна да вижда бъдеще за себе си само като имитира капитализма, постепенно прераствайки в един антикапиталистически развиващ се държавен капитализъм в обстановка на неприемлива диктатура. Независимо от обявените социални цели, личността на човека при социализма не се превърна в обект на социална еманципация, оставайки преди всичко средство за реализиране на модернизацията и наваксването на изоставането в сравнение с напредналите страни в света (вж. Robert Kurz, Marx Iesen, Eichborn, Fr. am Main, 2001, глави I и II).
В края на 80-те години реалният социализъм в Европа започна ускорено...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови