Аналитик, социолог, публицист. Институт по политология към БАН, в. „Постфактум“, „Земя“, „Дума“, „Република“, сп. „Власт“.

КРАЯТ НА ПАРТИИТЕ

Брой 7-8 Юли/Август 2002г.


           „Техният живот протича в града… Тази прослойка е образувана от представителите на всички политически разновидности… – от реакционерите до комунистите. Обединяват ги не политическите възгледи, а стилът на живот. От тези среди се набира по-голямата част от политическия и административен апарат…“. „…Цялата политическа атмосфера е просмукана от интриги и сплетни. Енергията на средата намира отдушник в различните оценки, във всевъзможните фракции, опозиционни групировки, заговори. Всички се вълнуват и преживяват това, което днес е казал един, а утре ще каже друг, а също – дали вдругиден ще затворят трети или четвърти. А че в страната имало 3 милиона безработни – по тези въпроси вече не се дискутира“.

           Сякаш е писано за нас и сега. Не е. Цитатът (леко видоизменен – махнати са личните имена) е взет от фрагмент от книгата на полския журналист Ришард Капушчински „Футболната война“1 . Фрагментът е писан през 1981 г. Мястото е Алжир. Сходството обаче е безспорно. От едната страна, затворен в себе си, интересуващ се от себе си, обслужващ сам себе си елит, от другата, всички останали, които нямат думата. Макар, че какво им пречи – нали „всички политически разновидности, от реакционерите до комунистите“, са налице.

           Стигне ли се до такъв...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови