СТРАХЪТ ОТ ПРЕСТЪПНОСТТА И КРАЯТ НА СОЦИАЛНИЯ ОПТИМИЗЪМ

ПЛЕННИЦИ В КЛЕТКАТА

Брой 7-8 Юли/Август 2002г.


           В началото на големия си труд по социален и криминологически анализ THE CULTURE OF CONTROL. Crime and social order in contemporary society, Дейвид Гарланд ни призовава „да се съпротивляваме срещу изкушението да приемем, че днес е началото на една абсолютно нова ера“. Той цитира здравословното предупреждение на Фуко, че „Един от най-вредните навици на съвременното мислене е анализирането на настоящето като пълно скъсване с миналото. Времето, в което живеем, обаче не е уникалната или фундаментална точка на историческо нашествие, в която всичко е завършeно и всичко започва отново.“ При все това, продължава Гарланд, „изглежда, че нещо се случва, а ние не знаем точно какво е то“. Всички хора, които съпреживяват това „нещо“, както и всички социални коментатори, от които искаме да го тълкуват, ще се съгласят с Гарланд, макар и да съзнават, че настоящето обикновено се преживява като коренно различно. Френсис Фукуяма например, пророкът от The End of History преди, сега пише The Great Disruption. Но да определим това, което се случва, като дори датираме повратните му точки, означава да навлезем в дълбоките и вълнуващи спорове около оценката и обяснението на преобразованията към края на XX век. Кога се случи то? През 60-те години на века, както обикновено се предполага, или през 70-те? А може би 80-те години белязаха действително дълбокото прекъсване? Всяка от тези алтернативи...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор