Професор, доктор на историческите науки. Научните му интереси са свързани с развитието на историческите връзки между Унгария и България. Автор на десетки статии, студии и книги, между които: „Кръв по розите“, „С България в сърцето“, „Българистика, българознание, наука за България“, „Ослепяване на българите (от Самуил до наши дни)“, „Предизвикани изповеди“ и др. Председател на Дружеството за българо-унгарско приятелство и на Сдружението на независимите български писатели.

БЪЛГАРСКАТА БИОГРАФИЯ НА ШАНДОР ПЕТЬОФИ

Брой 7-8 Юли/Август 2002г.


           В едно от многобройните произведения на Шандор Петьофи можем да прочетем:
Едничка мисъл ме тревожи:
да не умра спокойно в меко ложе;
...
Такава смърт не ми давай, боже!
...
Когато вси поробени народи,
презрели игото, въстанат в бой...
Ако тогаз от бледите ми устни
изтръгне се прощална сетня песен,
пияна от духа на свободата -
тя нека да заглъхне посред бой
на барабани, посред звън на сабли
и посред трясък на топове; нека да
прелетят запенени коне
над моя труп, в стремителния полет
на смело извоювана свобода!...

           И чрез смъртта си поетът призовава на борба за свещената свобода и националната независимост. Всъщност точно това се случва на 31 юли 1849 г. в страшната битка с руската царска кавалерия при Шегешвар. Петьофи бе предсказал смъртта си така, както 27 години по-късно, на 2 юни 1876 г., в бой с османските поробители същото ще направи и Христо Ботев. И двамата ще последват примера на починалия в Гърция по време на гръцкото въстание велик английски поет лорд Джордж Байрон.

           Тримата великани на европейския свободолюбив дух като че ли потвърждават историческата необходимост от революционна промяна на човешката обществено-икономическа формация. Днес някои съвременни политици и теоретици отхвърлят революцията като метод...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови