Завършил е българска филология в СУ „Св. Кл. Охридски“. Бил е учител, журналист във варненския вестник „Народно дело“, в радиото и телевизията, главен редактор на книгоиздателство „Георги Бакалов“. Повече от пет десетилетия пише и печата стихове и разкази. Между най-известните му книги са „Земята, която сеехме“, „Очакване на прилива“, „Трудно щастие“, „Трима в един ден“, „Разкази от старо и ново време“, „Варненска работа“, „Парад“ и др. Член на Съюза на българските писатели.

ИМПРЕСИИ

Брой 6 Юни 2002г.

Р о д с т в о
Сричах книжката, в която Иван Вазов разказва за Васил Левски. Дядо ми четеше вестник и навремени ме поглеждаше над свлеклите се на носа му очила.

„ – Навън, подлец! Иди и ме предай на турците! Аз съм Левски!“

Тези думи, които Апостолът бил изрекъл след като извъртял плесница на турския шпионин, ме възхитиха с безстрашието си.
– Дядо, ти познаваш ли Левски?
Дядо ми Йордан имаше едри бели мустаци и почти гола плешива глава, чието квадратно ръбесто чело и изпъкнали скули влизаха в очи. Висок човек беше той, ние, потомците му, издребняхме.

Дядо остави вестника, помълча някое време, после рече:
– Когато турците обесиха Василя Левски, аз бях петгодишен... Не го знаех. Но баща ми го знаеше... като чу за тази работа, той се разплака... От него съм запомнил – били преселници от Карловско и малко нещо рода си падали с Левски...
И ето, че сега мой ред е да кажа. Не зная дали е истина, че „си падали малко нещо рода“ и толкова ли е важно, щом и аз като всеки българин се признавам, че съм от потеклото на Васил Левски – по дух, по сърце и по вяра. Проклет да съм, ако изменя на това!

* * *

Левски е оценявал хората с една единствена мярка: „чист човек“!
Това мерило сме забравили днес, когато преценяваме всякакви особи, натискащи се за власт в Отечеството ни!

* * *

Най-потребното...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови