Професор, доктор на икономическите науки. Работи в областта на икономическата теория и теория на управлението. Автор на повече от 150 научни публикации и десет книги, по-важни от които са: „Производството – взаимодействие на вещни, трудови и икономически отношения“ (1965 г.), „Кибернетика и икономика“ (1968 г. и второ издание -1971 г. преведена на руски и румънски), „Теория на социалното управление“, част първа (1973 г.) и част втора (1976 г.), „Икономическият подход“ (1983 г.), „Дългите вълни на Кондратиев“ (1985 г.), „Предизвикателствата пред икономическата теория на новата цивилизация“ (1997 г.). Основател и дългогодишен директор на Института за социално управление. Член на Академичния съвет на Националната Олимпийска Академия.

ФАТАЛНАТА САМОНАДЕЯНОСТ НА ФРИДРИХ ХАЙЕК

Брой 5 Май 2002г.

Моят приятел Георги Стефанов, професор по международни отношения в Софийския Университет, като млад асистент в края на петдесетте години, беше изпратен на семинар за млади юристи в Торино. Там попада в една стая със симпатичен млад колега, католик от Ирландия, с когото обсъждат различни теми, между които и монархията. Католикът заявил, че монархът е представител и изпълнител на божията воля и затова монархията като институция не може да се обсъжда. Моят приятел – марксист, атеист и републиканец, веднага разбрал, че дискусията е излишна. Тя е невъзможна поради пълната насъвместимост с изходните позиции, защото на една аксиома се противопоставя друга, отричаща първата.

В моя задочен разговор със световно утвърдения икономист, лауреат на Нобелова награда, проф. Фридрих Хайек* случаят е аналогичен. Изходните ни методологични позиции са също така аксиоматични и противоположни. Аз споделям доразвитата от К. Маркс теория за стойността и принадената стойност, изхождам от основните характеристики на капитализма, изследвани от Маркс в епохалното му произведение „Капиталът“, защищавам идеята за социализъм, т. е. че капитализмът не е вечен и че са налице икономически факти отричащи капитализма като система, приемам определящата роля на производството над потреблението и на макроикономиката над микроикономиката, на стойността над полезността...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови