Завършил е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Работил е в Българското национално радио и във в. „Земеделско знаме“. Издал е двайсет книги – поезия, публицистика, стихове за деца, сред които: „В една капка дъждовна“, „Ветровете нямат възраст“, „Трева и сняг“, „Въздух за песен“, „Задълго тук“, „Биография“, „Ранено време“, „Неприютени дни“, „Сричка от небесно слово“, „Да не лъжем живота“, „Стъпки във времето“ и др. Негови стихове са превеждани на полски, руски, английски, белоруски, румънски и др. езици. Носител е на няколко национални литературни награди. Драгомир Шопов е член на Управителния съвет на Съюза на българските писатели, член е на Съюза на български журналисти“. Председател е на Българския земеделски съюз „Александър Стамболийски-1899“, който е в Коалиция за България. Народен представител в 37-ото и 38-ото Народно събрание от Демократичната левица.

С ТРЕВОГА И ГРИЖА ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Брой 4 Април 2002г.

Въпросът за състоянието, развитието, защитата и използването на българския език е от изключително значение, тъй като той е символ и един от основните елементи на българската държавност. Езикът е най-важната отличителна черта на нацията, най-ценната придобивка на нейното културно наследство, общоприето средство за общуване между хората... Всичко това безусловно налага наличието на специален Закон за българския език. Липсата на такава уредба, немарливото отношение, както е у нас, към езика ни, е гибелно за нацията, то не обещава нищо добро занапред по много причини и не на последно място – поради неимоверно бързите темпове, с които навлизат излишни чуждици, които загрозяват и накърняват нашата реч. Какво е това явление, ако не недостойно чуждопоклоничество, криворазбрана цивилизация, нека си послужа с думите на Добри Войников, парвенюшки стремеж, пренебрегвайки красивото, съдържателното, родното, папагалски да подражаваме на чуждото, без в повечето случаи да има нужда от това. Един Закон за българския език би поставил непреодолима бариера пред такова изключително негативно нашествие на чуждото.

Нека бъда правилно разбран – става реч за това да не се приемат и внедряват безкритично чужди думи и изрази, за които ние имаме свои понятия, съответстващи на духовната ни същност. По такъв начин ще се спре нежелателното замърсяване на езика...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови