ПАРТИЗАНИТЕ В ЛАТИНСКА АМЕРИКА – СТАРИ ХИТОВЕ И НОВИ МИТОВЕ
| Брой 4 Април 2002г. |
50-годишната „гериля“ в Колумбия може да стане „легитимна цел“ на актуалната антитерористична кампания на САЩ, а словесните куршуми на мистериозния субкоманданте Маркос от Мексико го превръщат в гуру на антиглобализма.
Брадати „командантес“ в зелени униформи, настървени млади партизанки с автомати на гърдите, селяни с мачетета... Колумбия 1966-а? Не, Колумбия 2002-а.
Тайнствен лидер, който не маха маската от лицето си, въодушевено следващи го индианци, отряди за самоотбрана срещу гвардиите на местните величия... Гватемала 1976-а? Не, съседно Мексико, 2002-а.
Улични взривове, прокламации срещу „американския империализъм“, скрити в сакове експлозиви... Перу 1996-а? Не, Перу 2002-а.
„Герилята“* още е жива в Латинска Америка. Нищо, че останалият свят се опита да я забрави през последното десетилетие, вторачен в Балканите, в Източна Европа, в Афганистан. Истината е, че на „горящия“ континент, където „момчетата от планините“ са част от фолклора и манталитета, въстаническите движения никога не са били демоде. И точно затова днес от раз се класират като отлична „легитимна цел“ за актуалната антитерористична кампания на САЩ.
Докато политолози и анализатори гадаят какъв повод ще открие Джордж Буш, за да пренасочи удара след Афганистан към Ирак, оптическият му прицел всъщност отдавна фокусира......
Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.
Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!
