Джеймс Тобин, 83-годишен, напуска удобното си уединение в Ню Хавън, за да не се злоупотребява с името му. Бивш съветник на Джон Кенеди в Белия дом през 1961-1962, професорът в Йейл от 1950 до 1988 е кейнсианец. През 70-те години, след провала на системата Бретон Уудс и навлизането в ера на обща неустойчивост на парите, той предложи да се облагат краткосрочните валутни трансакции, за да се забавят „отиванията и връщанията“ на спекулантите и така да се стабилизира международната парична система. Като кейнсианец, той е привърженик на пазарната икономика, на свободния обмен и, както биха казали днес, на един умерен либерализъм. Нобелов лауреат по икономика за 1981, той е написал 16 книги и стотици статии, като се бори по-специално с икономическата политика на Роналд Рейгън. Винаги със своята откровена реч.

СМЪРТТА НА ЕДИН НОБЕЛОВ ЛАУРЕАТ, ИЗОПАЧЕН И ОТ ЛЕВИЦАТА, И ОТ ДЕСНИЦАТА

Кончина. Йейлският професор имаше идеята да се обложат финансовите трансакции, която движението срещу глобализацията усвои. Но той не беше глобалофоб...

Икономическото изследване рядко може да направи някого звезда. Но Джеймс Тобин, който наскоро почина на 84 години, беше всеобщо познат не поради получената от него през 1981 г. Нобелова награда, а поради едно недоразумение. Йейлският професор даде в 1972 г. името си на предложение за облагане на международните финансови трансакции с цел да се контролират спекулативните потоци като тези, които през 1997 г. причиниха буря в Азия, а след това и в Русия. Идеята за „таксата Тобин“ от няколко години насам бе възприета от част от движението, което се противопоставя на капиталистическата глобализация – най-напред във Франция от Льо Монд дипломатик и неговата политическа издънка Аттак (Асоциацията – именно – за таксуване на финансовите трансакции в помощ на гражданите). Джеймс Тобин беше много изненадан от това, което сам нарече „пиратство“. Според него свързването на предложението му с целите на движението, което го заграби, беше извращение. Той не се противопоставяше – това противопоставяне е идеологическа позиция естествено чужда на един професор от Йейл. Той, напротив, мислеше, че един открит международен пазар е благодеяние. Тобин само съветваше правителствата да не се отказват от възможностите си за коригиране на прекаленостите на този пазар. Мислейки за своите странни антиглобалистки ученици, Тобин се забавляваше с констатацията, че „най-наситените аплодисменти идват от лошата страна“. Не че Нобеловият лауреат бе ултралиберален консерватор. Той не пестеше критиките си спрямо своя приятел Милтън Фрийдмън и неговите монетаристки теории, които обясняваха всичко с промените на паричната маса.

Цялата лична и интелектуална история на Тобин го разполага другаде. Той е роден близо до Чикаго, където, още юноша, можеше да измери пораженията от голямата депресия: безработица и мизерия. Как капитализмът би могъл да се възстанови от такъв разгром? Като студент в Харвард Джеймс Тобин започна да чете Джон Мейнард Кейнс, английския икономист, който проповядваше връщане към растежа и пълната заетост чрез увеличаването на обществените разходи. Впоследствие част от кариерата на Тобин се състоеше в придаване на солидни теоретически основания на този възглед за икономиката. Но той бе прагматик и не се ръководеше от идея-фикс. Когато Джон Фицджералд Кенеди успя да го убеди да се включи в икономическия му съвет, Йейлският професор препоръча снижаване на налозите, за което после се казваше, че има значителен принос за голямата норма на растежа, установен, по-късно в Съединените щати. Тъкмо тук се намесва второто пиратство, чиято жертва бе Тобин.

Фискалното орязване стана, от Вашингтон до Париж, икономическата рецепта на консерваторите. Добре е известно, че тя е завладяла Джордж Буш. Само преди седмица, разказва икономистът Пол Кругман, Тобин още участваше в дебат върху положението в Америка. Без съмнение за последен път той отхвърли фискалното редуциране, наложено от републиканската администрация. Той, напротив, препоръчваше увеличаване на обществените инвестиции. Накрая, връщане към Кейнс...

Le Temps, 13 mars 2002
 

„НЯМАМ НИЩО ОБЩО С ПРАКТИКУВАЩИТЕ ТАЗИ РЕВОЛЮЦИЯ СРЕЩУ ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА“ – ИНТЕРВЮ

Брой 4 Април 2002г.

- Г-н Тобин, Вие седите спокойно, невъзмутимо край това езеро, докато противниците на глобализацията в Европа правят революция под Вашето име. Това не Ви ли подтиква да напуснете пейката си и тази градина?

– Сигурно не. Нямам нищо общо с практикуващите тази революция срещу глобализацията.

– Съпротивителната организация Аttac  започна със заемане на Вашето име; противниците на глобализацията настояват за такса "Тобин". Не изпитвате ли удовлетворение днес, тридесет години след като направихте предложението, че Вашата идея за облагане на спекулата с обменните операции най-сетне намира защитници?

– Оценявам интереса към моята идея. Но много от тези похвали не идват откъдето трябва. Аз съм икономист и както повечето икономисти защитавам свободната размяна. Нещо повече, поддържам Международния валутен фонд, Световната банка и Световната търговска организация, всичко, на което тези движения се нахвърлят. Изопачава се името ми.

– Аttac иска въвеждането на такса върху обменните операции. Целта му е да се упражнява контрол върху капиталовите пазари и да се използват събраните суми за увеличаване на помощта за развитие в третия свят. Това няма ли никакво отношение към Вашите препоръки?

– По същество аз предложих приходите от таксата да се влеят в Световната...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор