Проблемът за икономическата система на новото време придобива особена важност. Той обаче е недостатъчно изяснен в икономическата литература, предимство се дава на някои периферни въпроси, прилага се едностранчив подход – неокласически, кейнсиански, монетарен и пр. Налице е стремеж обществото да се вкара в определени схеми и шаблони, сляпо се копират чужди образци, без да се съобразяват със спецификата на страната.

Хората искат да знаят нашата цел – близка и далечна. Не само това, но и нейната социално-икономическа определеност. Ако няма яснота в изходните принципи, няма и яснота в позициите. Движението, основано на принципа „проба – грешка“, не може да бъде отправна точка на нашето развитие. То ни праща в неизвестността и в хаоса, хвърля ни в бушуващо море, от което не знаем как да се спасим.

Икономическото движение не може да тръгне по този път. Това налага анализ на социално-икономическата система на новото време. Нейното утвърждаване до голяма степен зависи от теоретическите възгледи и политическите оценки – обстоятелство, което ме подтикна да се спра на този въпрос.

I. Преходът – начало на нов тип икономическа система

Преходът е движение, но не е ясно накъде. То е пробив в системата, буфер между две зони (системи), съчетание от елементи от старата и новата система, разнородни форми на производство,...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.

Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!