Пиер Бурдийо е дългогодишен професор на Колеж дьо Франс. Директор на Училището за висши социални изследвания - EHESS. Създател на социологическа школа, чиито позиции са представени основно в създаденото през 1975 г. списание „Изследвания в областта на социалните науки“. Последователите му наричат създадената от него социалната теория „символична революция“, подобна на тези, осъществени във философията, физиката, живописта и музиката. По всеобщо признание направил много през деветдесетте години за утвърждаването на социално движение, което сам нарича “левица на левицата“.
Умира на 22.01.2002 г. на 71 годишна възраст.

Интелектуалец и социален активист

След стачките през ноември и декември 1995 г. във Франция изявленията на Пиер Бурдийо станаха обект на критика, често невъздържана, особено от страна на журналисти и медийни интелектуалци, чиято социална роля той бе анализирал. Като че ли най-много ги бе шокирало това, че един учен се намесва активно в политическата сфера. Включването на социолога в „публичното пространство“ започна още от началото на 1960-те години, по повод на войната в Алжир. В стремежа си „да мисли за политиката без да мисли политически“, Пиер Бурдийо искаше да докаже, че обществените науки и общественият активизъм могат да бъдат двете лица на едно и също дело и че като анализираш и критикуваш социалната действителност можеш да допринесеш за нейното преобразуване. Този текст бе прочетен от неговия автор на среща между изследователи и синдикалисти в Атина през май 2001 г. по теми като Европа, културата и журналистиката, Той ще бъде включен в книга, озаглавена Iпtегvепtions (1961– 2001). Sсiепсеs sociales еt асtiоп роlitique (Аgоnе, Магseille), която ще излезе от печат през тази пролет.
 

ЗА АНГАЖИРАНО ЗНАНИЕ

Брой 3 Март 2002г.


Ако е важно, дори да не е задължително известен брой независими изследователи да се свържат със социалното движение, това се дължи на сблъскването ни с една глобализационна политика. (Аз нарочно казвам „глобализационна политика“, а не „глобализация“, която би създала впечатление, че става дума за естествен процес). Тази политика се произвежда и разпространява до голяма степен тайно. Вече е необходима истинска изследователска работа, за да я откриеш преди да е влязла в действие. Тя има последици, които могат да бъдат предвидени със средствата на обществената наука, но в краткосрочен план остават все още невидими за повечето от хората. Друга характеристика на тази политика е, че тя отчасти се прави от изследователи, Въпросът е да се разбере, дали тези, които благодарeние на научното си знание предугаждат нейните гибелни последици, могат и трябва да мълчат и дали мълчанието им няма да бъде един вид отказване на помощ за лица в опасност. Ако е вярно, че планетата е застрашена от тежки бедствия, хората, които вярват, че предварително знаят това, не са ли длъжни да нарушат резервираността, която учените по традиция си налагат?

В главите на повечето от просветените хора, особено в обществените науки, има една дихотомия, която ми се струва съвсем пагубна: дихотомията между scholarship и commitment – между посветилите се на научна...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор