Роден е на 6 април 1938 г. в с. Патриарх Евтимиево, Пловдивска област. Израстнал е в Асеновград, където е завършил основното и средното си образование. По-късно следва българска филология в СУ “Климент Охридски” и след дипломирането си работи като журналист. Бил е редактор в смолянския вестник “Родопски устрем”, зав.-отдел “Култура” на в. “Кооперативно село”, зам. гл. редактор на в. “Земя” и сп. “Читалище”. Издал е 12 книги. За стихосбирката “Горчиви сонети” бе удостоен с наградата на СБП за поезия за 2001 г. Носител е и на националната литературна награда “Иван Нивянин”

СОНЕТИ С ПОСВЕЩЕНИЯ

Брой 12 Декември 2002г.

Опора

На Петър Ангелов
Край нас отрова е разлята.
Оре душите кървав плуг.
Къде остана добротата?
Надига злобата юмрук -
и може да си най-невинен,
пребива те без капка жал.
Как тоя свят не се е сринал?
И как до днес е оцелял?

Въпроси тежки. Ала знаем -
плющят и чисти знамена.
Спасителната доброта е
пред злото вдигала стена.
И днес опора търсим в нея -
да спре с усмивка суховея!
Дали

На Александър Миланов
Несигурни, безпомощни, отнесени,
живота си като на сън живеем.
Превъртат се и пожълтели есени,
и пролети със звъннали алеи.

А ние сме деца на въртележката,
прехапали езика на страха си.
И никакво спасение насреща ни,
дъждът на безнадеждност ни поръси.

Такава орис! Тътрим се объркани.
Светулчица поне да пъди мрака
Неверие, душите ни протъркало,
и ден, и нощ в засада ни причаква.

Пътеките ни са коварни ребуси.
И все не можем да намерим себе си.



В такова време

На Коста Андреев
И тоя ден ли ще измами
надеждата за светлина?
Животът ни е тъжна драма,
в която всеки е с вина.

Едни, защото безпощадно
най-чисти знамена горят.
А другите, защото страдат,
че зле променя се светът.;

Едни ,защото са чевръсти
щом пълнят своята торба.
А другите, че кършат пръсти

Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор