Александър Александров - ст. н. с. Роден е в Твърдица. Завършва класическа гимназия в Стара Загора, участва в антифашистката съпротива, политзатворник. Следва философия и литература в СУ “Св. Климент Охридски”. През 1954 г. завършва кинознание в ГИК, Москва. Пресаташе в българската легация в Париж (1956-1959 г.). Преподавател по история и теория на киното в НАТФИЗ “Кръстю Сарафов” (1959-1990 г.) и във Великотърновския, Техническия и Славянския университет. Н. с. по история и теория на киното (1963-1988 г.) в Института по изкуствознание в БАН, ст. н. с. Съавтор и съсъставител на тритомника “В света на киното”, автор на книгите “Съвременни проблеми на западното кино”, “Киното и училището” и на повече от 1500 публикации в сборници и в периодичния печат, в това число и във френския, съветския, италианския, швейцарския и японския печат.

РЕЖИСЬОРЪТ ВЪВ ВРЕМЕТО И ВРЕМЕТО В НЕГО

Брой 2 Февруари 2003г.

През последното десетилетие за този дългогодишен служител на Мелпомена и на седмото изкуство се пише рядко и невинаги компетентно. Вече 10 години откакто го “пенсионираха” от Народния театър и централните медии само спорадично си спомняха за него, или накратко - той не е лансиран често в т.нар. “обществено пространство”. А беше време, когато ценителите на двете изкуства - театралното и филмовото, можеха да следят с подобаващо внимание възходящия път на един творец, който имаше идеи за изкуството и умееше да ни накара да размишляваме върху тях и да изпитваме всеки път художествена наслада от формата, чрез която се изразяваше.
Нужно ли е да се напомня, че Асен Шопов не е кой да е, дори и сред елита на националната ни режисура. В близо половинвековната си професионална кариера, още през ранния й етап той беше “забелязан” и оценен с множество отличия, награди и звания. Зад себе си днес има повече от 45 постановки на сцената, две в киното, множество в телевизията. Аплодиран е от зрителите на почти всички провинциални театри, на половината столични, в това число и на Народния и дори на реномирания унгарски столичен театър “Атила Йожеф”. В 1974 г. бе удостоен с наградата “за режисура” на Варненския фестивал на българския филм, а на следващата година, пак за “Вечни времена” ни донесе от Локарно втората награда “Сребърният леопард”....


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови