Професор по обща икономическа теория, доктор на икономическите науки. Преподава микро и макроикономика в Икономическия университет Варна, чете лекции и по икономика на социалната сфера. Работи в областта на общата икономическа теория и на социалната сфера. Автор е на множество статии, студии и монографии. Общественик, член на ЦС на БАС.

ПОСТСОЦИАЛИСТИЧЕС КАТА ТРАНСФОРМАЦИЯ И ПРЕДИЗВИКА ТЕЛСТВАТА НА ИКОНОМИЧЕСКАТА ТЕОРИЯ

Брой 4 Април 2003г.

(опит за теоретическо осмисляне)

1.Постановка на въпроса

Светът през ХХI век е изправен пред нови предизвикателства. Те едва ли могат да се обяснят с наличните икономически теории, нужни са алтернативи, които не само да го обяснят, но и изменят? “Философите досега само по различни начини са тълкували света, въпросът обаче е той да бъде изменен”1. А това налага известно преосмисляне на икономическата теория.
Проблемът се усложнява и от това: в хода на разгара на еуфорията с лека ръка по административен начин се премахна политическата икономия като учебен предмет; от една крайност се премина в друга; старата доктрина (класическата политическа икономия) се замени с неокласическата, маржиналистката теория. Мотивът бе: тази теория (неокласическата) е всеобща, универсална, преподаването трябва да се гради върху нея; тя в сравнение с всяка друга по-добре обяснява социално-икономическите процеси; освобождава преподаването от ограниченост и скованост, очиства го от идеологически щампи и схеми, присъщи на предишната теория - политическата икономия.

Не подлежи на спор - неокласиката придвижи много напред икономическата теория. В рамките на своя предмет тя създаде стройност и непротиворечивост на системата, доказателственият материал стана по-строг и логичен, математическия и графичен анализ й придава по-голяма точност, приближава...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови