Литературен критик и историк на българската литература. Интересите му са насочени към социалнополитическите идеи в литературата от Възраждането до наши дни. Автор е на книгите “Творци и слово”, “Човекът в словото” и “Съвестта на думите”, както и на много студии, статии и рецензии.

ЕПОХА НА ГОЛЕМИТЕ БЕДИ ЗА МАЛКИТЕ НАРОДИ

Брой 5-6 Май-Юни 2004г.
Потънали в почуда как стана така, че изведнъж повечето българи се оказаха бедни, а довчерашните уличници и негодници кацнаха на върха на властта, ние трудно осъзнаваме радикалните промени като логически последователни и неотменни от историческия процес на ХХ и ХХI век. Преходът от едно столетие към друго и от едно хилядолетие към второ бе определено като епоха на отмиране на тоталитарните идеологии, крах на реалния социализъм и тържество на либералната идеология. Тръбачите на тази грандиозна победа надуват тръбите толкова силно, че и най-разумните не успяват да се замислят дали тяхната истина е реална и дали в историята не се случва друго. Но пирът от тази победа бавно затихва - трапезата постепенно опустява и преялите и препили победители се вдигат един след друг, за да се отдадат или на сладка почивка, или на нови исторически кроежи и прекроявания. Илюминациите избледняват и ако и облаците се разпръснат, ще видим звездите на нощното небе и слънцето - на дневното. Приближава, казано с други думи, времето на анализа, размишленията, тежките изводи, а и надеждите за бъдещето.

Ние, българите, сме прекалено измъчени от случилото се в държавата ни, а и от беснеещата пропаганда, която иска да ни внуши, че членството в НАТО и Европейския съюз е едва ли не чакано повече от 1300 години, че това е разковничето в нашата бъдеща съдба и че с него всичко си идва...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови