Доктор по философия, магистър по право, научен сътрудник I ст. в Института за философски изследвания към БАН. Автор е на книгата “Творчеството - мит и предизвикателство” и на над 20 научни статии в областта на политиката, икономиката и правото. Активно публикува политически, икономически и правни анализи във в. “Труд”, “24 часа”, “Монитор”, “Стандарт”, “Сега”, “Банкер” и др.

ПОСТТОТАЛИТАРНА СРЕДНА КЛАСА - ЕДНА НАДЕЖДА БЕЗ ШАНСОВЕ

Брой 5-6 Май-Юни 2004г.
Социално-политическата трансформация след 10 ноември 1989 г. като че ли възкреси надеждите за формиране на обществени структури, характерни за развитите индустриални държави. Проблемът обаче е, че през годините на реалния социализъм у нас останалият свят не беше стоял на същото място. След възхода на социалната държава през петдесетте и шестдесетте години в развитите демокрации много от тенденциите вече имаха друга посока.

Разцветът на високоавтоматизираните технологии и особено бързият възход на информатиката през последните две-три десетилетия на ХХ в. доведе до сериозно преструктуриране и разместване на социалните пластове. В този смисъл лансираните в нашето публично пространство идеи за създаване на средна класа, и то от времето на развитата индустриална епоха, в много отношения бяха закъснели или откровено популистки.

Общо взето, трудно е да се формира средна класа без функциониращо пазарно стопанство, стабилна законова база и политическа предвидимост. Освен това българското общество беше драстично променено през изминалите десетилетия. Връзката на индивидуалната инициатива с частната собственост отдавна беше прекъсната. Частният сектор беше почти напълно ликвидиран и трябваше тепърва да се създава. Болшинството от гражданите, формирани във време, когато на стремежа за печалба се гледаше не само с лошо око, но и се третираше...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови