НЕКА ООН СТАНЕ ПОСРЕДНИК

Брой 5-6 Май-Юни 2004г.
Всеки “практичен” подход спрямо ситуацията в Ирак, всяко предписание за това какво следва да се прави сега, трябва да започне с разбирането, че настоящата окупация на САЩ е морално неприемлива.

Година след инвазията Амнести Интернешънъл докладва: "Мнозина невъоръжени хора са убити вследствие на прекалена или излишна употреба на смъртоносна сила от коалиционните сили по време на публични демонстрации, на граничен контрол или при обиск на къщи." "Хиляди хора (между 8500 и 15000) са задържани, често с употреба на сила, и подложени на продължително и без правно основание задържане. Много са измъчвани и зле третирани, а някои са починали докато са били задържани."

Ако продължи окупацията, дали от САЩ или от международни сили (както изглежда предлага Джон Кери), перспективите са за продължаващо страдание и смърт за иракчани и американци.

Историята на военните окупации на страни от Третия свят показва, че те не носят нито демокрация, нито сигурност. Оплакванията, че “ние не трябва да хвърляме и бягаме", "че трябва да продължим курса", че “репутацията” ни ще бъде застрашена и т.н. са точно тези, които чухме в началото на ескалацията във Виетнам. Тогава някои от нас призоваха за незабавно изтегляне. Резултатът от продължаването на курса беше смъртта на 58 000 американци и няколко милиона виетнамци.

Единственият рационален аргумент за...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор